Прочетен: 938 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2014 16:13
Дирижирам си сам на себе си, като махало от викториански часовник, а тя е там и свири в друга тоналност, която не съм чувал. Възможно ли е да съм толкова глух диригент?
Тя е там и свири със светлините на дъгата, а пее като хор от ангели с акомпанимент от щурци.
Какво ли е да ти извикат, ей, светът е пълен с „кимвали що дрънкат”, но тя не е, защото тя е там, послушай я малко! Не я подминавай и подценявай, защото тя е арфата на Херувима, която свири във всички ладове на мажора, о, да по-забавно е от „Пицикато полка”, а пеейки минор, наистина, по-красиво е от „Тристан и Изолда”! Ах, да, наистина! [1]
Какво ли е да ти кажат, че школата ти е остаряла, а не си научил нищо „ново под слънцето”, Еклесиасте! Срам ме е, да!
Дали да я попитам, колко ще ми струва да съм там и да хапна, пийна и да си почина, където е там? Звуча като гостоприемник на кръвна група нула плюс, а е добре да съм гостопредавалник със сладолед!
Кралят ме предупреди, да бъда внимателен с това Създание от звездите, защото ще получа подаръците на Победения и ще се удавя в сълзите си. [2]
Буквите в мелодията на гласа и са подредени по морз, а съдържанието, което дават, са обсипани изобилно с менделеев – един преобладава, любов.
Лекарство е да се вглеждаш в нея. Тя е там, води те към вечнозеленото време на спокойствието, но има и виенско колело на смеха. Хах! Песни, смях, но и малко сълзи, защо пък не! Тя е там, прегръща истински и те целува![3]
П.с: Билетите за там са изчерпани, а и пари нямам, ако има! Как да стигна до там? Тя е там и те омагьосва; пренасяте към себе си – само, ако те пожелае – с уханието на вятърните си коси.[4]
Автор: voshtanski1111215304
[1] Шифър за права над текста
[2] пак шифър
[3] същото
[4] и като останалите 3