Прочетен: 768 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2014 20:52
Неизвървян път
Песъчинките на хроно-топоса отмерват себе си, мен, а и теб. То ли тече, или аз отминавам - лято от несубтропичен климат, изтъркали се нишки от въжен мост, нефункциониращ и излишен светоглед, сянка преродила се в мъгла, но вървейки ръка за ръка с Мажора към своето ново Начало. Страшно ли е, или не, това? Може би да, ако си позволи да ми го представи Змията, лъхаща на „босилек благовоние”, за да те избави от памет - в един момент - от напушеността й, че съм рожба на баща си хроно-топоса и майка си( Пропусни целта).
Неизвървеният Път се съобразява със възпитателите ми, но в директен дебат те печелят, тъй като са ненадминати по успеваемост в тази си област – да са такива, каквито са и да поддържат темпото, от което са започнали. Неизвървеният Път прави всичко възможно, да има все по-малко черни дупки и мъглявини по себе си, а първокласен асфалт с фосфоресцираща лента за подсказка.
Неизвървеният Път – за всеки има място там.
Онзи поет, да, той ни разказва, чуй ме: пея по-ярко от цял хор, по-приказно е от листата на вятъра, по-кристално от гласовете на водата, а тишината му, тя е в Духа, който ще му я запази завинаги, за да му я върне, чрез следващия, който ще го замести! Идва онова съмнително символче от плуващия буквар и пита: Кой ще го замести? Това е отглас от Вечността!
Мисля, че Ти, можеш, защото Си бил, Си и Ще Бъдеш! Много те моля, подари се на Достойния, за да има смисъл тук в това гърне от червеи и пръст да се радваме малко на Слънцето, докато стане Пладне и ни стоплиш завинаги!
И ето, остава неизвървян пътят на усмивката, сълзата, смеха, танца за тези, които са се наредили на опашката да се огледат ( ако пожелаят) в Достойния и да им подари респективното! На добър път, защото ще е такъв, по Неизвървяното!
P.s. : Светла памет да остане в нас за теб, поете (В. Петров)!
Автор: voshtanski1111215304