Пак ме споходи бръсначът тринайсет

загдето усмихнах се, съвсем на шега.

А той ме разкъса и каза: Признай се,

време е да  сложа тази мечта!

Чуваш кимвали, ей така, покрай теб нежелани -

 от магаре до кол и въже.

 А, аз съм извънредно накълцан: Признай се,

време е да снемем старото ложе!

И да пеят ангели, пак са надпети,

от бръснача тринайсет остават без ритъм.

Одран съм, сякаш без аз-а си - Признай се,

време е за тоз алгоритъм!

Чувам го… остават пак трите грации,

но иконата е на бръснача тринайсет.

Той не търси кого да погълне, с обич ми каза: Признай се,

време е да броиш отзад-напред или както пожелаеш!

                                                                            автор: voshtanski1111215304