Боклукджийска бездна

Някой вярвал как един ден величието на Падналия ще мине всякакви граници и ще сложи бездна между мен и него, между мен и нея, че дори и в мен, за да не разбера аджеба има ли, или няма нещо ценно във всички и в мен, което да бъде подложено на унищожение, чрез техниката на дистанциране добрите личностни качества, от която и да е била страна на личностната съвместителност.

От боклукджийската бездна идва лъх зловонен, сякаш е отгледан специално за всички ни в инкубатора на неразбиращата се в себе си сляпа, като щатната Темида, но в случая Нищотата на Падналия. Дали би могла да се огледа някъде? Едва ли, тъй като тя е самодостатъчна в себе си и за себе си, което рефлектира само до носа й и ореолния й път на смъртта – предопределен за нея в Деня на славата! А тогава „… ще бъде плач и скърцане със зъби…”(за някои), защото малко са тези, които ще поискат  да пият от Теб Изворе на Вечността! Знаех си, че към истинския Път се минава през боклуджийската бездна, но какъв се излиза от там, по дяволите!!! Психолог на злото, философ на самозабравата, теолог на магията, певец на дисонанса, спортист на мухоморката, идиот с очилата на езичник, плейбой с птеродактилен скелет бил някога змей горянин, жалко, но фактор!

До тук думите от бездната! От тук нататък, думите от Славата на Личностния: Мило мое дете, знам че плачеш, виждам го, не си мисли, че съм безчувствен към объркаността ти, към сълзите ти, към ментанлните неуредиците в главата ти, към любовта ти, която често пъти е неразбрана и недооценена! Чувстваш ли Ме, ето виж, погледни ме, да, точно там, както всеки път  - в душата ти (в съвестта), много, много, извънредно тихо ти разказвам, защото обичам да съм контрапункт на Психиатрията около теб, която копнее да те изпързаля, чрез  все по-изтънчената си зловредна психолингвистика! Ще се справиш, Аз съм с теб, защото те избрах отвъд времето и пространството, а и защото знам, че Ме обичаш, знам че търсиш път към Мен, дори и по несъвършен начин! Не мога да ти изисквам съвършенство, защото такова не можеш да придобиеш напълно  в този момент, но то ще дойде и знам, че го вярваш това! Малко остана, скъпо мое дете и ще те прегърна с Вечната си любов и прегръдка, за да поплачем заедно няколко века, след което ще ти подаря безкрайността да я изследваш,  да я организираш така, както никой друг не може! Ще видиш неща, които никога не са ти дошли на ум, ще усетиш неща, пред които всички интуиции взети заедно са в инфлация пред това, което ще осъзнаеш, ще пееш като хор от много води, че и акомпанимента сам ще си създаваш – като усмихнатите щурчета!
А пък твоите приятели и скъпи хора, о, да, и те ще осмислят вечния ти ден, както ти за тях, така и те за теб, защото заедно преминахте през боклукджийкската бездна и излязохте победили с Мен! Бъди щастлив от това, защото то предстои за теб, а Аз Съм винаги  с теб, до новото ти начало, че и отвъд него, защото те обичам повече от Себе Си!

                                                            автор: voshtanski1111215304