Прочетен: 1006 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2015 03:24
Сядайки, за да се запознаеш с нея, тя не може да те види с подобни очи, които й предлагат благодат, тъй като тя се ласкае единствено и само от смърт! А нейното предложение е само прах, само празнота, само демагогия, само лайнообразие поръсено с пудра захар, която има своята радваща се избрана аудитория, наричаща себе си „Отдел мъдрост”, а техният химн, с който я прославят - на поклонението си - започва така:
Огън без искра – избор, не съдба.
Мисъл без копнеж – робство с усет към мъртвеж!
Поглед без дълбочина – просто тра-ла-ла!
Искам аз звезда да стана като в небосклона,
но уви, не става само със балкона!
Познанието си лесно сменям в такт неопределен,
значи мисля, да се кръстя общообразователен!
Огън без искра – портфейлът абдикира.
Мисъл без копнеж – кроеж-ламтеж, невеж-кърлеж!
Поглед без дълбочина – чакам дракула-ла-ла-ла-ла-ла!
Искам аз „Философия” да стана като подигравката ИХТЮС.
Ала знай, ще се превърнеш в един пореден плюс!
Познанието си лесно разпилявам безусловно без умора,
идеално, мисля, че се вписвам във декора!
Запознанство и допир със ЗАВИСИМОСТТА, резултатът: празнина в душата, която е редно да бъде запълнена от цел. Ако в тази цел нефигурира достойна ценностна система, която се сглобява по пътя (процес) към целта, с която да бъде прославен ИХТЮС, а с Него и човекът, то целта онеправдава средството (достойната ценностна система).
Това е избор, който предопределя следващия етап в сформиране на обстоятелствата в личностен план, които пък от своя страна ще сформират самосъзнание на ригидност или гъвкавост.
aвтор: voshtanski1111215304
Тагове: