Аз бях любов - разкажи го това на Любовта.

Аз съм любов – дали ще потвърди Смъртта!

Аз ще бъда любов – не принадлежи това на теб!

Ти събличаш и листото,

да му видим познанието – горкото!

Ти обличаш и лъжата,

а на ней обувките й са в кревата!

Той разбра ли -  еросът ти е вавилонски,

да го пием ли – запомнете слонски!

Той се хранеше в хралупата й цветна,

за да й покаже  - любовта й още е бездетна!

Тя желае мъдростта на Соломон,

но страстта  й  е към Вавилон!

Тя език извади много палав – точно змийски,

чака го кастрация голяма – по олимпийски!

То, съкровището златно - любовта си правилно разгърна,

но кръстовището калпазанско, намигна му красиво и го гръмна!

То знае, че е предопределено да се случат най-красивите неща,

ала всъщност за кого са, ще попитаме утопия или нейната мечта!

Аз бях ли любов - попита Любовта.

Аз кога ще съм любов - сълзите на Смъртта разказват.

Аз ще бъда ли любов – на благодарните се подарява тя!

aвтор: voshtanski1111215304