Тръгнало отново на път Квазисъзнанието из долината на залостените врати, тоест непонятното, за да търси правилното огледало, чието отражение да му подскаже, чия е тази славна философска лудница, от която влизане има посредством безконтактен бой, тоест със съблазнителната си „красная линия” ООД, ала излизането става по канален път – мазно-мазно, но с упражнения за приклякане.

Какво – Бога ми – се случва в това пътешествие! Повсеместното лаладжийство с "Кантова" интерпретация продължава така:

Още в началото на пътя, когато часовникът показваше времето отзад напред с помощта на придиханието от блеещия рог, Квазисъзнанието премълча наивността си и се втурна точно в огледалото на св. апостол Павел (отражение няма, има типичен образ все едно се оглеждаш в станиол), с идеята, че старото и опитното винаги ще даде отправна точка, за да сформира Свръхсъзнанание, което да докаже, че          краткотъпието е талант на философствуващите австралопитеци с неизяснен диплоиден хромозомен набор клетки.
Да, ама защо ми се струва, че е подкарал вече 21-я век, когато огледалата вече са с тъч скриин и могат да мяукат, да ги бръснеш, да ги доиш, да графоманстват  без перипетии в стил… :

Горд съм, че съм смачкан фас,

в джоба съм на бай Танас,

Писна ми да си смърдя!

Искам малко тишина!

 
Влагам мантра в своя бяс!

Животът ми е сякаш ръкопляс.

Взех си доза прах от Чичо Скрудж,

осъзнах се, няма полза в тоя смуч!

 … да пърдят в различни тоналности и дори това ISKUSTFU е съобразено  с нормите за чистотата на тона „ла” на чичко Гьобелс! Бих изблеял полурадостно, ако бях биологична единица, над която се провеждат редица оперативни проекти за достолепие, но ще се въздържа, тъй като зооизъмът ми сякаш има да расте и да се къдри още, докато се изпълни времето да бъде облекчен, така да се каже, от Homo Ludens (играещ човек) за придобиване миловидно-нихилистична физиономия  в последна фаза, но с мека повърхност и повърхностност и блееща баритонова теситура.

Чудесата нямат спирачки! Илюзията на Квази-то да върви по пътя си, да клати глава като клюкарка на мегдан, когато отсреща му говори Свободата, да мрънка радиоактивността си с микрофон на неподходящо място, да пренарежда шаха  все едно, че царствеността му принадлежи по наследство от Всевиждащото Око, да претендира (Квазисъзнанието), че карикатура му е по-свята от на Псевдосъзнанието  е равносилно да получи рецептата-билет на Сойка Присмехулка, където я очакват всички от племето на Квазисъзнанието. А те са: Псевдосъзнание, Мнимосъзнание, Всесъзнание, Неосъзнание, Саркастично-оротодоксовосъзнание, Баламосъзнание, Бла-бласъзнание и Преекспонираносъзнание.

Поука: Когато Злосъзнанието си изстисква цирея върху Свободата ти, залости вратата в „коридора” си!  Не яж крем супа за обяд с десерт нишесте от д-р Йоткер, преди да е преминала през трансцеденталното РЗИ (ХЕИ) !!!

                                                           Автор: voshtanski1111215304